Едно от най-ужасните неща, които правят жените, е да се разделят с мъжете си и да гледат синовете си сами - за да ги превърнат в долнопробни версии на мъжа, който са изгонили. Не мамини синчета, а мъже, които държат до себе си. На които вменяват, че за да са добри синове, трябва да се грижат за майките си. Майки, които са се отказали да бъдат красиви, нежни и грижовни, за да си намерят мъж и вместо това дундуркат синовете си. Синове, които често са умни, способни и като всички мъже, искат да си имат любяща жена. Но мама не дава, мама не пуска. Мама вменява, че ролята на мъжа е да е добър син. А не успешен мъж. С друга жена. С деца. Сакън. Грозна работа. Тъжна. Защото мама един ден умира, доволна, че поне един мъж е останал до нея, а синът остава сам. С пръст в уста. Ако на мъжете призванието беше да живеят и да се грижат за майките си, щяха да се възбуждат от тях. Жената има нужда от мъж и мъжът от жена. И всяка майка, която не подтиква сина си всеки ден да се разкара от вкъщи и да си намери жена, е провал - за всички жени и всички мъже. Всяка жена, която си пази синчето само за нея, е утайка на обществото. Защото нашата работа е да раждаме деца, които да правят свои. Да бъдат обичани от друга. И това да ни радва. Да искаме внуци. А не синовете да ни заместят съпруга. Fuck всяка жена, която не може да отгледа мъж за някоя друга. Не ставате за нищо. Грозни, тлъсти паразити. Синовете ви умират самотни, защото сте егоистки. Не си обичате децата, а ги обричате. Мъжете могат много повече от нас. Ако ги пуснем на свобода. Псевдо-жени, псевдо-майки, гнийте необичани, докато не се сетите, че един син може да ви доведе внуци. Поколение. Тъпанарщината на феминизма води до това. Мъже, съпрузи на майка си, без деца. Исторически, жените винаги са били привилегировани. И ще бъдат.  А да си обречеш сина на бездетие, на живот, в който по достойна от теб жена няма, е най-великата лъжа. Синът винаги ще иска да се докаже пред майка си. Мастурбирайте редовно и оставете синовете си да обичат друга жена, освен вас. Тъпанарки.